Що е то управление на риска в застраховането?

Този въпрос ни е задаван многократно и винаги сме срещали трудности да обясним многопластовия процес - разработването на съответния застрахователен продукт, анализ на аналогичните услуги на конкуренцията, презентацията му на пазара, превенцията, контролът върху целия цикъл на продукта от сключване на застраховката до изтичането й, мерките за противодействие на застрахователните измами и т. н. Именно поради това се опитваме да отговаряме с практически примери, респективно модели на управление на риска за различни застрахователни продукти в различните им фази, като ще започна с един от актуалните проблеми на болшинството застрахователи, а именно – щетите по застраховка “Зелена карта”.

Да разгледаме следния хипотетичен казус:

Застрахователна компания, регистрирана в държавата Х, установява тенденция по прогресивно увеличаване на щетите по застраховка “Зелена карта” със съмнение за измама, настъпили на територията на държава Y. Практиката на застрахователната компания е съмнителните претенции да се изплащат вместо да се отказват. Причината за това е, че измамниците атакуват отказа в съда и печелят, а разходите за подобни дела са значително по-високи от изплащане на обезщетение за щетата на фаза претенция.

Задълбоченият PEST анализ, изготвен от компанията в държавата Х, сочи, че болшинството чужди застрахователи в държавата Y сe таргетират като обект на застрахователни измами и тези измами се реализират както от отделни индивиди, така и от организирани престъпни групи, работещи в колаборация със службите за обществен ред, доставчици на части, оценители, сервизи и т.н. Погледнато от този ъгъл, прилаганата от застрахователя практика може да се определи като “по-малкото зло”. Разбира се, остава проблемът с психологията на измамниците, а именно, че ако днес успешно измами за 500 евро, утре ще опита и успее с 5 000, после с 50 000 и т.н. Фактът, че схемата работи, практически обуславя тенденцията по прогресивно увеличаване както на броя измами, така и на техния размер.

Основната задача на управлението на риска в този конкретен случай е да се намери вариант за пресичане на негативната тенденция и редуциране на финансовите загуби за застрахователя. Използвайки методите на SWOT и PEST анализа и след разработване на потенциални сценарии, екипът за управление на риска намира решение на казуса в наказателния кодекс на държавата Y, според който опитът за измама е съставомерен, т.е. разглежда се като престъпление. Това дава възможност при данни за застрахователна измама директно да се сезира компетентната прокуратура на държавата Y, респективно на прокуратурата да се предоставят данните, на които застрахователят базира подозренията си – анализ на фактите и обстоятелствата по щетата, технически експертизи и др. Единственият разход за застрахователната компания в този случай е адвокатският хонорар за изготвянето на сигнала. Същевременно в текст от Наказателния кодекс на държавата Y по отношение на измамите изрично е посочено, че помирението премахва наказателната отговорност. Този конкретен текст дава на застрахователя лост за влияние, а именно – на потенциалният измамник може да се даде възможност да избегне наказателна отговорност, ако оттегли претенцията си за плащане на щета и заплати разходите, направени от застрахователя по администриране на претенцията за щета, включително и адвокатския хонорар за изготвяне на сигнала до прокуратурата.

В рамките на няколко месеца гореописаният механизъм за управление на риска постига целите по превенция на измамите. Следва да се отбележи, че визираният пример е разработен и приложим конкретно за държавата Y. За разработване на успешни практики по управление на същия риск в друга държава следва да се отчетат редица местни особености като етно стереотип, специфики на наказателното законодателство и др. Общото в разработването на стратегии за превенция и борба със застрахователните измами е фактът, че измамниците са свикнали да оперират в зона на комфорт, в която са ефективни и трудно уязвими. В случая с държавата Y, реализирайки измамата, съответният индивид или организирана група рискуват единствено да заплатят адвокатски хонорар, в случай че застрахователят откаже претенцията и евентуално спечели обжалването на отказа. Сезирането на прокуратурата, респективно на полицейските органи, вади измамниците от зоната на комфорт и ги поставя в ситуация, в която от една страна трябва да се борят със застрахователя, който може да се конституира и като частен обвинител в наказателното производство, и от друга ги осветлява пред правоохранителните органи.

Основната задача на управлението на риска в застраховането можем да определим като проактивна дейност, инкорпорирана в управлението и използвана като инструмент, гарантиращ, че финансовите средства, придобити от аквизиция, не изтичат през ликвидация.